|
|
3 март 2009
03.03.09 08:00
Автор:Начева
Национален празник на Република България
|
|
|
И си имаме едно знаме, което се вее от ветровете.
Искаше ми се на него да пише "чиста и свята република".
Така както баба Марта иска чистички дечица и руменобузи здрави личица - като бялото и червеното на мартеничките.
Всички се съгласяват, че онзи, когото обесваме всяка година отново и отново, само десетина дни преди националния си празник, е бил прав и уж ще отстояваме идеалите му.
Че най-великият българин (не заради гласуването на една игра) не се отрича от никого официално, е факт.
Че днешният празник и спонтанното решение за възстановяването му са нужни, също.
Дали ще празнуваме? - истински ли живеем дните си, че и празникът да е достоен?
Добре, че е променливото мартенско време, да има различие в природата, а в нас - винаги да има надежда.
Честит празник, българи!
Знам, че не сме най-доброто, което можем, но вярвам, че сме кадърни един ден да станем!
А на самата дата - да, ще има знаменца тук-там...
Преди десетина години возих бебешката количка по влаковете - бяхме си нарисували един трибагреник, да не е съвсем без нищо празничният ден... Тук-там, даже на гарите, нямаше знамена...
Днес ще е подобна картинката...
Защото вече ги няма масовистите и отговорниците от някогашните партийни отряди за празничните събития.
Някак най-вълнуващ от всички ще да е бил денят 3 март 1972 година, когато ме приеха в четите "Чавдарче".
Единствено учениците празнувахме тогава. И аз получих синята си връзка заедно с 21 циганчета и още 14 българчета - всичко една паралелка първокласници. Тогава се повтаряше и първи клас, дали са им връзвали всъщност отново и отново чавдарки на дечицата, които бяха най-много в моя клас?
Това изобщо не ме е вълнувало.
Ревах безутешно, че не ме направиха знаменосец на четата...
Другарката ми каза, че ще бъде едно момче. Питах я защо, отговорът беше, че защото добре решавал задачите по математика...
Как ме наскърби този отговор! - ТОЙ можел да решава задачите... ами АЗ!
Някак не виждах малката подробност, че е МОМЧЕ!
Така и не признах пред другарката си основната причина за въпроса, а тя никога не е допускала, че питам заради оскърбено самочувствие...
Нали стандартните "отличници" нямат такива еретични мисли, идеи и искания???
Какво точно исках аз? - Да нося знамето!!!
Без никакви стандартни и нестандартни угризения...
И вкъщи дълго не схващаха защо се надувам да плача...
После ми се смяха още толкова дълго...
Ами... дискриминацията? (Това е съвсем сегашно, кой ти беше чувал тази думичка през 1972? А, имаше борба срещу дискриминацията на чернокожите в САЩ, все още имаше и мода хората да си кръщават децата с нови имена, на едни познати бебето го кръстиха Анджела, на боркинята Анджела Дейвис).
Ама това какво общо има с моите кахъри?
Даже аз бях позабравила този смехотворен факт... не е изпепелил душата ми от терзанието, че не съм мъж, даже никак и никога не видях дискриманцията между половете в такъв вид...
Винаги са ми показвали предпочитания за едно или друго на друга основа... Не заради пол... Всъщност, аз така съм схващала обясненията...
Но национален празник в Женския месец - какво повече?
И всички очаквания предстоят с това зимно-пролетно раздвижване на снеговете, водите, кокичетата, здравеца и знамената...
Благодаря на Краси, че ме върна назад във времето с въпросите си тази сутрин...
Честит рожден ден на една българка с невероятното съвпадение на име, дата и фамилия - точно днес! - Честит рожден ден, Татяна!
Татяна Обретенова е човекът с невероятно влияние върху моите постижения и качества.
Снаха в рода на баба Тонка Обретенова, невероятен характер, борец, творец и състезател, майка и съпруга за пример.
Благодаря ти, Татяна, че те срещнах в най-важната възраст от живота си!
Благодаря ти, че още се сещаш за мене! Че още се бориш с живота без да се предаваш!
Че винаги се държа достойно с българите в България (и с българките), че побеждаваше без да се самозабравяш, но и без да подаряваш победи на съперничките си!
Честит празник, приятели!
Благодаря ви, че ви имам!
Честит празник на всички мои близки и познати, които сега са извън България! Хубав празничен ден желая на Ваньо в Ню Йорк, на леля Надя в Испания, на бате Петьо, на Галин, Поля и Наталия - в Чикаго, на леля Маргарита и Вики в Израел, на Деси, Ники, Ради и Християн - в Кипър, на Каймет в Турция, на роднините в Македония, на всички, за които не знам, че са извън България, и ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на онези, за които знам, че въпреки всичко, ОЩЕ са тук!!!
Честит празник, България!
|
|
Житие и страдания на една грешница... 
